Цветята и хората
Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя
Късат от теб,
След това те захвърлят
Очаквайки същото ухание от следващото цвете.
Да,
Цветята си приличат.
Но никога не са еднакви.
© Елмаз All rights reserved.
Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя
Късат от теб,
След това те захвърлят
Очаквайки същото ухание от следващото цвете.
Да,
Цветята си приличат.
Но никога не са еднакви.
© Елмаз All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...