Цветята и хората
Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя
Късат от теб,
След това те захвърлят
Очаквайки същото ухание от следващото цвете.
Да,
Цветята си приличат.
Но никога не са еднакви.
© Елмаз All rights reserved.
Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя
Късат от теб,
След това те захвърлят
Очаквайки същото ухание от следващото цвете.
Да,
Цветята си приличат.
Но никога не са еднакви.
© Елмаз All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...