Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Oct 2, 2006, 2:05 PM

Да полетя към светлото

  Poetry
768 0 12
Гласът ти, нежен ромон на вода
планинска, влива се в сърцето ми.
Под топлата му ласка се топят,
стаявани с години, ледовете.

И в зрънцето, сънувало небе,
нов трепет се събужда, неочакван,
за да изправи крехко стъбълце
и да пропука бронята от камък.

Подай ръка гореща, мойта длан
да приласкае, плаха като птица,
и стоплила криле, да полетя
към светлото във твоите зеници...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0