Oct 2, 2006, 2:05 PM

Да полетя към светлото 

  Poetry
626 0 12
Гласът ти, нежен ромон на вода
планинска, влива се в сърцето ми.
Под топлата му ласка се топят,
стаявани с години, ледовете.

И в зрънцето, сънувало небе,
нов трепет се събужда, неочакван,
за да изправи крехко стъбълце
и да пропука бронята от камък.

Подай ръка гореща, мойта длан
да приласкае, плаха като птица,
и стоплила криле, да полетя
към светлото във твоите зеници...

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??