В съня си те рисувам - да те имам,
с изгрева за мен да се родиш,
плътска и реална да те видя,
в мен да се събудиш. В стих,
в трепет, и желание, и жажда,
за любов, безизказна любов,
в дланите си те усещам как се раждаш,
и с копнеж поливам те. Дано
утре тебе да пресрещна,
да се спъна в твойте колена,
да се вмъкнеш във сърцето ми - гореща,
носейки ми огън - любовта.
© Деян Димитров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
