В съня си те рисувам - да те имам,
с изгрева за мен да се родиш,
плътска и реална да те видя,
в мен да се събудиш. В стих,
в трепет, и желание, и жажда,
за любов, безизказна любов,
в дланите си те усещам как се раждаш,
и с копнеж поливам те. Дано
утре тебе да пресрещна,
да се спъна в твойте колена,
да се вмъкнеш във сърцето ми - гореща,
носейки ми огън - любовта.
© Деян Димитров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
