Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята.
От забравено черно облаче.
Расте от минута на минута.
Храни се от тишината.
Пие от светлината.
Ненаситна е! Реве и гърми!
Гладна е за още и още небе.
Ще дойде и за нашето Небе!
Трябва да сме готови за това!
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
