Дами канят
На В
Понякога неистово ми липсваш.
Дълбая в небесата океани.
Прелита в посивелите ми мисли
безкрайност от тъга и бели врани.
Не знам доколко някъде съм чакан.
Не се проврях навреме под дъгата.
И плуват към смълчаната Итака
армади от жадуващи фрегати.
Възможно е след време да забравя.
Възможно е дори да се събудя.
В спектакъла прегряват от октави
сонатите на много тъмна лудост.
И тихичко щурците ще ми свирят.
Те пазят обещания за рая.
Цигулките на лунните пастири
в душата на самотника ридаят.
Но има шанс и има още време.
Случаен time-out още съществува.
В сценария това е друга тема -
измисляш сън, заспиваш и сънуваш.
Сънуваш танц, но шеметен и цветен.
Сънуваш, че дори били сме млади.
Ще мине там - последвал ветровете -
Орфей с ескорт от влюбени менади.
За този танц отново дами канят.
Те палят от миражите пожари.
Събирам нощ и грак на бели врани,
когато с тишината разговарям.
.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
