Danse macabre
Нощта пише с призрачни нокти поема
със мрачно начало и грозен финал.
Косачът цигулка за прѝглас подема
и слага начало на зъл карнавал.
Мастилени сенки препускат във полка
край огън от страст, който мята искри.
Танцуват и обич, и порив, и болка...
И само срамът под жаравата спи.
Девойка изящна гръдта си разголва
пред момък отруден, със боси нога́.
Последна пощада Гробаря измолват –
незрим параван да им бъде сега.
Каква ли горчива и твърда погача
светът е сервирал на жално сърце,
че трябва за помощ да търси палача
и смело към него протяга ръце?
Грижовно върбите над тях са се свили
и жално изплакват солени листа,
а вятърът шепне: "О, бягайте, мили,
че бясна вълчица е днес любовта!"
Но вече се чу песента на петлите
и сенките бързат към своя черто̀г.
Подѝр цигуларя потеглят душите
на млада девойка и мъж босоног.
© Миглена Миткова All rights reserved.
