До красотата

Poetry » Philosophical

943 0 15

До красотата

Една мисъл ме чегърка като грахово зърно

и иска все назад, все назад да ме върне...

Подрязвам спомените - да не избуяват...

А пясъкът в часовника намалява...

Стопяват се с грохот миражите...

Но ти надничаш в душата ми -

иззад облак тромав слънце грейва.

Не ми трябват спомени. Да е наяве!

Да издигнем света си до красотата -

в шепа лятно море, в смях на дете,

в съзряна дъга, в глас на щурче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Седем (Дани Монов)

ти надничаш в душата ми
____________________________
Там щом е красиво...какво повече?
Поздрави Павли

2008-04-08T10:31:32+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Какво по-хубаво от това мечтите от старите спомени да се сбъднат един ден, да се сбъднат с цялата си красота.
Винаги замисляш.

2008-04-06T13:40:17+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Бисерче!

2008-04-05T10:20:59+03:00
ria (Гергана Иванова)

Колко много неща си казала в малкото си стихче... И все истински... Невероятно!

2008-04-04T17:01:59+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Перлен стих...перфектен...!
с обич, мила Павлина.

2008-04-04T13:27:40+03:00