сърдечно безсърдечен
градът ни се зъби
с асфалтови пломби
с бетонни венци
посреща ни с тромби
неистов крещи
а ние сме зомби
от юг скакалци
мъдро наивни
от сéло дошли
решили, че можем
реката да върнем
с колана си кожен
да яхнем звезди
добре сме дошли
добре сме дошли
наивно сърдечни
премъдри глупци
10.09.2021г.
© Хари Спасов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
