ДОДЕТО НИ ИМА
На приятелите ми Енчо и Сашо
Колко време вървим и вървим –
не остана пътека пред мене.
И са белите пътища дим –
извървени до край, извървени...
Колко нещо е вече зад нас –
кратък миг от живота огромен,
но в живота ни – звездният час,
изживян до трошица, до спомен.
Колко малко белее напред
и се губи в сребристата есен – ...