Дори и тогава, Скити
Обещавам ти,
няма да има умрели звезди.
Любовта не си тръгва, ако дом е сърцето.
Нека вятър да вее.
Нека дъжд да вали.
Бяла птица душата е
щом очи са небето.
Ще узрее от злато и в Млечния път
една нова Луна. Точно в твоя прозорец.
Ще разлисти дъга под краката светът -
няма гибел, когато да обичаш го можеш.
А животът е нужен, дори неразбран
и подава ръка неочаквано нежна
точно в този миг, в който
си отчайващо сам.
И изгряват звездите.
Само имай надежда!
© Деа All rights reserved.
Краси❤
