Душа в душа
Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия,
или безсъние по съвест.
От нежност чак към първобитност
от жлъч, душевна и недъгавост.
Не съм съгласен. До протеста.
На вярата във влага от възбуда.
И как тъй вече никога - от често,
е дума, крайна чак до лудост.
А тоз театър? Драматургия.
На бис излязъл е мимансът,
защото видиш ли абсурда
е всъщност видима реалност...
И толкова естествена смъртта е
на истинското всред лъжата.
Един глупак такъв, нехаен
да бъде цар вместо слугата...
А ние с теб? Неправедливо е.
Морал ли нас ни забранява?
Каква оценка е любов по милост,
или на релси - обич, подаяние?
Аз няма да пледирам вечност -
това любовно лицемерие!
Обичам те сега! Сърдечно.
Душа в душа. Едно безвремие...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
