Душата ми плаче
Онази нощ безсънна,
която в гърлото горчеше,
заплаках тихо в тъмнината
и в тишината на нощта,
чух как плаче душата ми!
Дочух гласа ѝ, усетих
топлите сълзѝ, а болката
в сърцето ми туптеше
и като послание шептеше...
Сълзѝ горчиви на несретния живот,
пристъпвам с последни сили...
така не исках да съм в плен
на тежък и суров живот!
Аз токова много мечтаех –
живота да бъде вечен
пролетен ден!
И ето – времето тихо разстила
своите сиви мъгли...
изчезват събития и хора,
а само то вечно остава.
И все така наранена ще бродя,
преминаваща ще докосвам съдби...
но светлината до край ще запазя
в дълбините на своята душа...
И тъжен е този стих – зная,
за битката на мрака и на светлината.
Кой ще победи във вечния двубой...
заблудени в мъгла, блуждаят
изчезващите хора...
Аз искам да запазя светлината
и тъмата не ще я угаси
и този светъл пламък в душата
до сетните ми сили ще гори!
© Катя All rights reserved.
