Онази нощ безсънна,
която в гърлото горчеше,
заплаках тихо в тъмнината
и в тишината на нощта,
чух как плаче душата ми!
Дочух гласа ѝ, усетих
топлите сълзѝ, а болката
в сърцето ми туптеше
и като послание шептеше...
Сълзѝ горчиви на несретния живот,
пристъпвам с последни сили...
така не исках да съм в плен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up