Душата на камбаната
Дали ще мога да си тръгна
като камбанен звън разкъсал тишината?
В мълчание сега да се превърна,
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея
онази чудна песен, неизречена…
Щом луната и звездите там бледнеят
с душата на камбаната да съм облечена.
В ефирна роба е оплела мойте мисли –
голяма, дълга, не ми е тя по мярка.
Звънът от мен тъгата ще избистри.
Душата ми кънти – камбанна арка.
Дали ще мога да си тръгна?
Глух камбанен звън разтърси тишината.
Болката, дали ще мога да прегърна
и да се слея на камбаната с душата…
