Sep 12, 2023, 3:08 PM

Две водки и лимонов сок

  Poetry
334 2 4

ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК

 

Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,

преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,

три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,

а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат,

прибра маркучи, абокати, и каза: – Здрав си като змей! –

и кой ли Господ ми я прати? – в престилчицата, бял солей,

 

и изведнъж така ми светна, че вече бях навит за крос! –

да бягам двайсет километра през Морската градина бос,

пак да се видя – див и готин! – отново неприлично млад,

във всички бъдещи животи да бъда влюбен в този свят!

Ах! – със вълшебната игличка, с косици, стегнати на кок,

спаси ме бялата сестричка! – с две водки и лимонов сок.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-добрата рецепта, хихих!
    Явно, обаче, лимоновият сок е по-чудотворен отколкото предполагах. 😁😁😁
  • Много хубаво, игриво, хумористично...
  • Абе не казваш цялата истина, ама хайде ...
  • Срам, не срам, но изпитвам панически страх от лекари, инжекции, болници... 🤣
    Но ако дойде без инжекция, ще се справя!
    Имам предвид с водките и другия допинг 🙃🤣🙃
    Поздравявам те.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...