ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат,
прибра маркучи, абокати, и каза: – Здрав си като змей! –
и кой ли Господ ми я прати? – в престилчицата, бял солей,
и изведнъж така ми светна, че вече бях навит за крос! –
да бягам двайсет километра през Морската градина бос,
пак да се видя – див и готин! – отново неприлично млад,
във всички бъдещи животи да бъда влюбен в този свят!
Ах! – със вълшебната игличка, с косици, стегнати на кок, ...