Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,
на гърба си понесъл дърва.
Стъка печка, попържва, премигва,
над треските навежда глава.
Десет внуци го чакат във вкъщи,
наредени на одър снахи.
Няма кой да ги учи, да връща,
щом от пътя се връщат встрани.
Дядо пъпле, назад се обръща,
да не би да го вземе смъртта.
Че оттам се никой не връща,
кой, ще гледа толкоз гърла.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
