Една душа, с размери на Вселена
А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря
и всеки стих, звучи егоцентрично.
Сред людска гмеж, не срещнах много хора.
А болката? Познаваме се лично.
Крилете кални, дрипави и сиви,
до слънцето ме носят и обратно.
Търсете допирателната крива,
дори да ви се струва непонятно,
това, което цял живот ме тласка
и зидове издига, помежду ни.
Е линията между гняв и ласка
и чувството Луна да те целуне.
И никак не се чувствам ощетена.
Каквото имам, имам. И е много.
Една душа, с размери на Вселена,
побрала обич, думите. И Бога.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
