Надеждите заспаха,
мечтите отлетяха,
сълзите се превърнаха във скреж…
Копнежите задрямаха,
желанията стихнаха,
затрупани от бял снеговалеж…
Очите се затвориха
и тялото отпуснато
потъна във дълбоката земя…
Безмълвно, без дихание
разтвориха се устните
и с перлена усмивка
прости се със деня.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
