Надеждите заспаха,
мечтите отлетяха,
сълзите се превърнаха във скреж…
Копнежите задрямаха,
желанията стихнаха,
затрупани от бял снеговалеж…
Очите се затвориха
и тялото отпуснато
потъна във дълбоката земя…
Безмълвно, без дихание
разтвориха се устните
и с перлена усмивка
прости се със деня.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
