Една толкова голяма любов
Една голяма любов –
по-нежна от крило на пъстроцветие,
по-тиха от шепот на докосване,
по-кротка от съблечена надежда,
по-трепетна от нощна серенада.
Една голяма любов,
кацнала върху окото на безмълвие,
притулена в дихание на цвете,
погалена от лунно озарение,
прогазила сред огненост разпъпена.
Една голяма любов,
разсънила вселената
в ангелските й покои
преди да завърви по хоризонта
с крилати стъпала
и да угасне в тяло на светулка.
Една толкова голяма любов…
© Татяна Александрова All rights reserved.
