Едно щурченце юли не дочака
На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят.
Градът потрепва, не е му все тая,
тролеите, те спират насред път,
поетът и щурчето само знаят,
защо сред зима струните звънят.
Измачкана е нотната тетрадка,
тук - там стърчи по някой скъсан лист,
но зимен ден. Тъгата им е кратка,
а утре ще осъмне бял и чист,
градът. Поетът пролет ще опише,
щурчето ще потъне в сладък сън
а вятърът на болката – излишен,
ще висне сам на кестена отвън.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
