Замина лятото по своя път
в карета, теглена от ветрове.
И, взели сбогом, птиците летят
към непознати топли светове.
Отворила очите, есента
корона пъстра тури си чевръсто.
Събуди нежно своите цветя
и златен прах наоколо наръси.
Напълни кошниците с плодове,
стопаните работни награждава.
А с огнените пъстри цветове
тя топлинка за зимата дарява.
© Мария All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
