Замина лятото по своя път
в карета, теглена от ветрове.
И, взели сбогом, птиците летят
към непознати топли светове.
Отворила очите, есента
корона пъстра тури си чевръсто.
Събуди нежно своите цветя
и златен прах наоколо наръси.
Напълни кошниците с плодове,
стопаните работни награждава.
А с огнените пъстри цветове
тя топлинка за зимата дарява.
© Мария All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
