Есен
Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле,
с очи бездънни, черни като ями,
в студеното задраскано лице
на вятъра - жестоко издълбани.
Прелива топлината в сиви дни
от тъжния комин на всяка къща,
а вярваха изгнилите врати,
че хората отново ще се връщат.
Утайка от мълчание се стеле,
виси покой от тежкото небе,
а Бог дори не се опитва
мъртвилото на времето да спре.
© Геновева Христова All rights reserved.
