Есента към мен върви на пръсти
... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? –
или шумна първото листо, дало старт връз мен на листопада,
хълтам в премалелите треви, люлнати от охлювчета бели,
татък – дето залезът кърви! – подир птици, вече отлетели,
скоро и дъждът ще завали, мълния небето ще прекръсти...
В роклица от тръни и бодли есента към мен върви на пръсти.
© Валери Станков All rights reserved.
