Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си
и с кървящи пръсти
що сме съградили
за да удавим мига,
да определяме вината,
осъждаме или не
да отклоняваме целта,
рушейки тайнството
в духа отвътре,
обръщайки гръб
на великото чудо –
не е оня Храм
на Твореца
в душите
ни.
30.12.2018
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
