Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си
и с кървящи пръсти
що сме съградили
за да удавим мига,
да определяме вината,
осъждаме или не
да отклоняваме целта,
рушейки тайнството
в духа отвътре,
обръщайки гръб
на великото чудо –
не е оня Храм
на Твореца
в душите
ни.
30.12.2018
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
