След дъжда
Накъде с този
дъжд във косите
С това лято което крещи
И прелива от блузката скрито
В този ден, в този час, в този стих.
Нещо в теб страховито клокочи
Нещо всеки момент се мени
Чак разместваш тектонните плочи,
И се раждат след теб планини.
Твоят начин да бързаш нататък
В този миг се нарича летеж,
От безмълвния вик на съдбата
Към неясния още копнеж.
А зад ъгъла спори с капчука
Някак леко тревожно момче
Неразбрало как детството тука
След секунда ще изтече.
Среща. Взрив. И ви губя следите
И отново светът става тих.
Но така остани – с дъжд в косите
В този ден, в този час,
В този стих.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
