Sep 29, 2011, 9:30 AM

Глупост

  Poetry » Love
787 0 2

Всичко, що се втурна да те търси -
обич, ревност, болка, вяра, плам,

всичко в миг пред мен изгасна,

тъй както пепел във желязна длан.

Тъй както прах - издигната от вятър,

всичко се изгуби в небеса,

които бяха потопени сякаш

във черно-маслени петна.

Изгуби се представата лъжовна,

че тук дошла е земна красота

и веч се знае, че любовна -

единствено се вижда глупостта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...