Бързам, че вече се мръкна,
гости, ще трябва да срещна.
Трябва да живна, да хвръкна,
ей ги пристигат отсреща.
Празник е, помнят и знаят,
носят книги с торби.
Пловдив на люляк ухае,
тихо Балканът шуми.
Вазов ги води отпред,
Ботева знаме държи.
Даскали - ред подир ред,
Чинтулов песен реди.
Бързам, че гости са мили,
всеки ги иска дома.
Будят душите унили,
гонят проклета тъма.
01.11.2021г.
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
