Feb 7, 2017, 7:52 AM

Хаотична градина

  Poetry » Love
764 0 0

Малка, хаотична градина построих.

Цветове най-различни посадих.

Внимателно всяко едно избрах,

или те мен? Не разбрах.

 

С чиста обич, още от семе,

обгръщах всеки цвят.

Тяхната съдба - мое бреме.

Присъствието им краси моя свят.

 

Тия малки незначителни семена

успях почти всички да направя цветя.

Някои разбира се не съвършени,

но истински, от никой покварени.

 

Малкото кокиче неуверено и срамежливо,

отказ не знае и път пробива вежливо.

Палави лалета шарени най-различни,

никое като другото, открити и първични.

 

Имах си даже и кактус постинен.

Сам сред чужди, но никога сам.

Най-близък с лотоса хартиен.

Как това стана... И аз не знам.

 

Слънчогледи и в мрака грееха,

лайките засмени с тях пееха.

В малко езеро лилия танцува,

а край нея глориоза кротува.

 

Събрал си бях най-различни цветя,

обичах ги и обгрижвах като мои деца.

Всяко едно повече, никое по-малко.

Равни всички бяха, макар и за кратко.

 

От нищото голяма черна роза поникна.

Не беше засята, нито беше избрана.

Самоволно сякаш появи се на моята поляна

и със своята царствена премяна внесе промяна.

 

Черна като тиха нощ, по-сияйна от луната.

Бодли остри като сабя, листа по-нежни от водата.

 

Стоя пред нея стъписан

Погледа да отвърна...

Не мога и не искам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гущер Царев All rights reserved.

07.02.17

София

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...