И думите се подредиха
Пристигнах твърде рано май.
Във парка пейка си открих.
Кафенце няма, нито чай,
ми, ще напиша малък стих.
Мрак и пак си имат рима,
но грее Слънце – не върви,
мълчиш, ръце – трябва зима,
стегни се, друго потърси.
Да кажем устните – добре,
или очи е по-добро,
останах сякаш не е зле,
закри и искам, но какво?
Стига! Днес не ми върви.
Това куче, пък, ми смигна,
сякаш ще ги подреди.
В този миг и ти пристигна.
Закри очите ми с ръце
и аз останах в пълен мрак,
и ти мълчиш, но не и те –
устните ти – искам пак ...
Хм ...
© toti All rights reserved.
Финалът бомба.
