И вечна, и грешна
Къде я намери такава проклета
да мрази цветята и слънцето даже,
да носи греха си дълбоко в сърцето
и с вечност рогатият дявал накаже.
Къде я намери такава чепата
денят ти да ръфа до вечери късни,
да дъвче душата ти цяла в устата
и да я изплюва на късчета мръсни.
Къде я намери толкова сложна,
че простото нейде съвсем се изгуби,
тя даже и в себе си е невъзможна,
а с тебе направо цинично е груба.
Дали я намери, и Господ не знае-
такова животно в Рая не се среща.
И както я гледаш тя все по-сама е-
проклета да бъде и вечна, и грешна.
© Николина Милева All rights reserved.
