Дай ми широтата на поле,
разпиляло багрите си страстни.
Във магията от цветове –
искам те, над мене ти да властваш.
Дай ми висотата на небе –
нависоко може да се диша.
Отвори просторите за мен,
не издържам сред мъгла и киша!
Дай ми топлината на звезда,
(сам в студа мечтая за последно).
Ще те стигна … и ще изгоря,
ала имах сили да те следвам!
© Данаил Таков All rights reserved.
The work is a contestant:
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
