Дай ми широтата на поле,
разпиляло багрите си страстни.
Във магията от цветове –
искам те, над мене ти да властваш.
Дай ми висотата на небе –
нависоко може да се диша.
Отвори просторите за мен,
не издържам сред мъгла и киша!
Дай ми топлината на звезда,
(сам в студа мечтая за последно).
Ще те стигна … и ще изгоря,
ала имах сили да те следвам!
© Данаил Таков All rights reserved.
The work is a contestant:
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
