Ирина
Тя се
усмихва.
За злото нехае.
Със стихове
диша
и
усмивки
раздава.
Носи лято в косите си.
Къдри
в
житна
корона.
Влачат
кораб
плещите
ѝ,
ала стон не отронва.
Бяла
чиста
надежда,
семената
засажда.
Накъдето
поглежда,
там
доброто
се
ражда.
© Силвия Илиева All rights reserved.