Jan 6, 2024, 11:45 AM

Истина, лъжа

  Poetry
441 2 4

Раждаме се, живеем... не защото

сме само Божие творение!

А и ничие задължение не сме,

че трябва да живеем в коловоза

на съмнение.

 

Ако сбъркаме ще ни накажат,

едва ли някой ще се застъпи за нас.

Ще бият камбаната и ще кажат,

че на Народа съм враг... Защоо?

 

Кой решава вината на другия...

кой реже пицата поснта, подина високосна.

Бахамите примамливо топли

подмамват политиците,Горди.

 

А иначе на всички правата са равни...

Едните - бедни... други - потайни.

Кой за какво мечтае, никой не знае.

Ансамбъл от думи нахаос отлитат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дай ,Боже ,Приятелю!Весела и успешна!!!Младене!!!
  • Честита нова година, Ачо! Нека ти носи здраве, късмет и нови стихове!
    Много точно формулираш, че:

    "А иначе на всички правата са равни...
    Едните - бедни... други - потайни.
    Кой за какво мечтае, никой не знае."

    Все пак ми се струва, че бедните мечтаят за мангизи, а богатите за още повече мангизи. И това е в 99 процента от случаите. Надеждата ми е в оставащия 1 процент.
  • Благодаря ти ,Приятелю !Честита нова година,желая ти много здраве и творчески успехи!!!До нови!!!Ники!!!
  • За жалост е така, Ачо!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...