ИЗМИСЛЕНА ПЕСЕН
Р. Чакърова
Мина. Ден като ден. Като всички останали
преминаващи делници в безучастни недели.
Като ден, който трябва да бъде за двама ни.
В който пак да препускаме към измислени цели.
Мина... Само че друг... Недовършен, дъждовен...
И подгизнал в сълзите на големия град.
Като ден, в който никога няма никой виновен –
просто... тъй е устроен този призрачен свят.
И повърхности локвени в нас се оглеждат,
а по гарите мнимите просяци пият кафе... ...