Очите са пълни със сладост.
Вярата нежно челото целува,
а една позабравена радост,
по нейните стъпки танцува.
Сърцето удря с всички сили,
по вените тече не кръв, а пламък.
Мечтите ми още са живи
и вкусът им е толкова сладък.
Надеждите вече са вкъщи.
Изваждам усмивките от чекмеджето.
Повдигам се леко на пръсти
и с длани достигам небето.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
