Жадувам те безкрайно, чакам без умора,
както цветът очаква първата роса,
за да разбиеш бариерата на мрака морен
към чистата, желаната зора.
Жадувам те, да се спася копнея,
както гора копнее покой и тишина,
така - изгубена под слънцето - ще крея
между реалност и мечта.
(из "Росни капки" от Наталия Георгиева)
© Наталия Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!