Прокрадваш се бавно до мен...
С устни рисуваш жарава...
В ухото ми тихо шептиш...
Кръвта ми тече като лава...
С ръцете по мене пълзиш...
Страстен вулкан ме изгаря...
Тялото моли... крещи...
Искам те още...до края...
Сякаш оставяш следи...
В сърцето, душата, безкрая...
Моля те с мен остани...
Нека този край е начало...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
