Jul 2, 2021, 3:37 PM

Жената на мъжа по стил Мартин Стратиев

  Poetry
1.4K 1 11

Жената на мъжа

трябва да е висока 
една глава под него
за да може 
да зарови лице в шията му
когато той я прегръща

 

трябва да е естествена
и слънцето да изписва чертите й
а не да съсипва фондьотена
да се облича така 
че да я събличат с поглед 
без да събужда отвращение

 

да се харесва 
на себе си дотолкова
че да не се срамува 
от килограмите си
и да не крие годините си
да не се самозабравя
и изгубва в его

 

да бъде домакиня у дома
дама в обществото  
нежна
страстна 
и истинска мръсница
известно къде
грижовна майка
и най-добър приятел

 

жената на мъжа
трябва да е достатъчно пич 
че да го пуска 
за риба
по бира
на лов 
да умее да мълчи
поне 90 минути 
и да говори 
директно в очите

 

трябва да може поне 
да смени изгоряла крушка 
и да знае вкъщи
откъде се спират токът и водата

 

да разполага с достатъчно пари
които сама е спечелила
да може сама да плати сметката
и да е осъзнала
че парите не са всичко

 

жената на мъжа
трябва да застава
винаги зад него
когато той е 
съдбата й
любовта 
в сърцето й

 

да е губила 
и намирала обратно
себе си
мечтите
истината

 

да приема
мъжките нужди
и да няма нужда от обяснение
когато му се доверява
да се е разделила с мита
че има мъже
които не кръшкат 

 

да цени личната свобода
и да е достатъчно освободена
от предразсъдъци
гордост
лъжи

 

да знае цената си 
и да не се пуска в промоция
да може да погали
и да напсува 
когато това се налага

 

жената на мъжа
трябва да носи
всички жени в себе си
и да е нито една от тях

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...