Жълта роза
Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне,
тогава отвори за мен вратата.
Ще дойда аз при тебе с роза жълта,
открадната от двора на съседа,
ще скочи вятър с поглед сив и мътен,
мълчание отказал да преглътне,
а ти със жест, трепереща и бледа
ще ме поканиш с теб да влезем вътре.
И в жълтата постеля на луната
девичото ти цвете ще откъсна,
усмивка ще разцъфне в тъмнината
и аз, отпил от нейната позлата,
душата в мълчалив обет ще ръсна,
пътека да ни стане по земята.
31.07.2020
© Мария Панайотова All rights reserved.
