Nov 3, 2010, 1:19 PM

Как искам...

  Poetry
739 0 0

Как искам да се гмурна в тишината,

когато в истините се таи лъжовност,

и слово с пошъл ритъм във мъглата

се ниже, покварено с злост и знойна подлост.

 

Как искам да се скрия в тъмнината,

когато в светлините сенките прозират,

а от болките ми смуче Тъгата

и стрелките в такт със времето пулсират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...