Когато всяка Истина горчи
... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист.
А в публиката седнали сте вие.
На мене Господ ми е сценарист! –
но вечно зад кулисите се крие.
Не знам дали сълза? Или лъжа? –
какво от мене всеки е дочакал.
Но – сигурен съм! – че ще издържа
до края на проклетия спектакъл.
Щом циркът сгъне гнило шапито
и превалѝ зад есенните хълми,
в трикото с цвят на есенно листо
ще дишам – чист! – под гърмели и мълнии.
И – в бялото на вашите очи
ще си лети душицата ми птича.
Когато всяка Истина горчи,
аз все така – докрай! – ще я изричам.
© Валери Станков All rights reserved.
