Бяла приказна магия,
тъне всичко във разкош.
Градът във своята стихия
очаква коледната нощ.
И сякаш времето е спряло,
лудо бият детските сърца.
Доволни, че навън е побеляло,
се гонят под голямата елха.
Най-ценната и истинска картина,
разтопила всяко ледено сърце.
Загледано в горящата камина,
щастливата усмивка на дете.
Ако имах право на желание,
бих искала да променя света.
И Бог да чуе моето послание
да няма гладни, болни, страдащи деца.
© Камелия Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
