Колело
Животът се върти — ще ме потърсиш
сред гънките в самотно одеяло,
сред ласката на треморните пръсти,
сред преспите на зимата си бяла...
Животът се върти — ще ме потърсиш,
но ще е невъзможно да остана
и ще съм спряла да ти нося кръста –
сама ще трупаш сила с тежестта му.
В живота някой ден, без грам преструвка,
ще отделиш два мига и за мене —
в копринените истински целувки
на твоето дете, едва родено,
и в ехото на щракнал ключ в съня ти,
и в тръгнали нанякъде ухания,
и в стиснат вик под зъбите ти кътни
пред стенния ми образ бездиханен,
в усещане за допир (кратка вечност)
през тясната врата на нежен спомен
и в стъпките ми тихи и далечни —
в един последен път,
в сълза отронена,
в покоя на неделните закуски,
в студените три кръга на котлона,
във вятъра, в прозореца заблъскал,
в замлъкналия звук на телефона...
В слушалката ти няма да ме чуеш,
но аз ще знам, че ти си вече вкъщи.
Тогава обич късна ще нахлуе.
Повярвай ми —
ще ме потърсиш, дъще!
© Станислава All rights reserved.
