Feb 25, 2020, 7:16 PM

Копнеж

  Poetry » Love
680 3 4

Дали е пеперуден този свят?

Привлича ме красивата молитва

на първите усмихнати звезди –

снежинки, полудели за женитба...

Напразна ли е тази тишина,

с която вятърът танцува пак фламенко?

Той думите ми бързо разпиля

и скри се под кожуха си невинно.

Далечен е и жаден моят вик,

защото съм гнездо на неродени стихове -

орлетата ми сладко, кротко спят,

прегърнати от споделеното си дишане.

И слънчев е, и светъл моят път,

и страстна, ненаситна е душата ми!

Край мене пеперудите летят,

а ангели се грижат за крилата ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Спаска Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...