Краткостишия – ХIV
Възвисяване.
След дългото ми хвъркане,
стъпих на земята.
Прекършен клон –
Любовта ми затвори телефона.
Тишината се разплака.
Галена нежност –
две дъги бавно
изследват телата си.
© Латинка-Златна All rights reserved.
Възвисяване.
След дългото ми хвъркане,
стъпих на земята.
Прекършен клон –
Любовта ми затвори телефона.
Тишината се разплака.
Галена нежност –
две дъги бавно
изследват телата си.
© Латинка-Златна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...