Къде са гласовете ни юнашки?
Ще пия ли следобедно кафе?
Ще пиша ли по пясъка с любима?
Ще тича ли наоколо дете –
или това са просто сухи рими?
Ще ходя ли на работа с искра?
Ще бъда ли за някого полезен?
Ще водя ли живота за ръка –
или ще съм изкуствено любезен?
Ще мога ли веднъж да прелетя
оттатък Океана и да видя
проблясъка на другата среда
и родният ми дом да стане свиден?
Ще има ли утеха за душá,
разпъната в словесните простори?
Дали не ми отнеха младостта?
Ще мога ли за нея да се боря?
Остана ли ми сила да вървя
и вечните проблеми да решавам?
Стоманена, пристига вечерта
и сива самота я придружава.
Затваряме живота – катинар!
Завиват ни мечтите сиромашки.
Погиваме и нямам коментар!
Къде са гласовете ни юнашки?!...
© Димитър Драганов All rights reserved.
Бъдете здрави! 
