Превърни се в гълъб бял, Сърце!
Полетù към своята любима!
Ти бъди самото писъмце -
чувството със обич всепламтима.
И кацнù в най- нежните ръце,
от душа да знае, че те има.
Да сияе нейното лице
от любов с усмивката пленима.
Да погледне тя в далечината
и със искреност да ме усеща.
Нейде там, без корист, на земята
влюбен някой в нея е с надежда.
Няма тук напразност и случайност.
Към сбъдване стреми се всеотдайност.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
