Кървяща рана
На стон един,
изтръгнат от душата,
с тих тътен
ехото отвърна!
Болка кратер си отвори,
жестока бе съдбата.
Скреж покри лицето
на обречен,
нали духът му
беше вечен!
Скри се той
от погледите хорски,
пое на път
в без крайностите морски.
Писъкът остана
и кървяща жива рана!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Аплодисменти! Браво!