Jul 1, 2021, 1:40 PM

Късче детство

  Poetry
709 1 6

Разля се аромата на липи,

понесе ехо от виенско колело

и завъртя се детство от мечти,

докосна крайчето на облаче с око.

 

Откъсна топка захарен памук

и разтопи се като сън тъгата.

Сърцето затуптя със чуден звук

дете затича босо по тревата.

 

Поспря бобонки да си набере,

изцапаните пръстчета разпери.

Докосна вятъра, успя да побере

шумът му в длани свити, затрепери.

 

Погъделичка нежно детската ръка

остави топъл дъх препусналото лято.

Прохлада бликна от наперена река

напълни свежи спомени в душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря сърдечно, Миночка! Радвам се, че стихът ми е събудил в теб такива чувства!
  • Да се върнеш в детството и да го приживееш, това си е чист подарък, какъвто този хубав стих ми подари! Хареса ми и те поздравявам!
  • Благодаря ви за хубавите отзиви, Георги, Дарина и Роси!
  • Аромат на липи и детски спомени! Хубаво е!
  • Сега животът е в сезона на липите и толкова е сладко да се дишаа

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...