May 19, 2017, 11:32 PM  

Очукано стихотворение

  Poetry » Other
571 3 11

Когато денят ти очука те здраво,
когато си в дупка, дори и във яма,
когато да грохнеш си в пълното право,
засмей се на някой! Дори и на двама.

 

Когато умората бясно те гони
и вече да бягаш не можеш, поне
свърни се към нея с пакетче бонбони 
и двете седнете на чаша кафе.

 

Когато детето се тръшка - засмей се,
на злата съседка усмихвай се даже.
И всички да пуфкат и пъшкат - ти пей си,
пък кой прав, кой крив - времето ще покаже.

 

Когато денят ти очука те, знай,
че друг ден ще дойде, без капка умора
и късче надежда на някой друг дай,
че пълен светът е с очукани хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...