Sep 16, 2022, 7:04 PM

Къща от мечти 

  Poetry » Other
658 9 18
Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов,
прожектор от загадъчна вселена.
Не слънчев лъч, а клетва за любов,
която сякаш търси точно мене.
Потеглих сам, без куфар и без страх.
Галактики подминах цяло ято.
Апчих! Прощавай, шепа звезден прах
донесох ти с копнеж за вечно лято. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Сега набирам смелост за отскок,
защото точно ти обичаш мене.
Замахът ми за полет е широк–
от моята... до твоята Вселена.
Когато се науча да летя ...
  533  19 
Random works
: ??:??