Къща от мечти
Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов,
прожектор от загадъчна вселена.
Не слънчев лъч, а клетва за любов,
която сякаш търси точно мене.
Потеглих сам, без куфар и без страх.
Галактики подминах цяло ято.
Апчих! Прощавай, шепа звезден прах
донесох ти с копнеж за вечно лято.
Омръзна ми от самота и студ,
от празни силуети и идеи.
Навярно ще помислиш че съм луд,
чешит или дори самонадеян...
Но сигурен съм — липсваш точно ти,
последното парченце в моя пъзел.
Да си направим къща от мечти,
в небето да я вържем с малък възел!
А после ще ти набера слънца
(дължа ти китка по една случайност)...
И стъпките ни с форма на сърца
ще водят все към нашата безкрайност.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
